2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще се {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.