|
Римляни глава10 1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля. 2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. 3 Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. 4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва. 5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. 6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа? 7 или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?" 8 Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме. 9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. 11 Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами". 12 Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. 13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!" 16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"? 17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово. 18 Но казвам: те не са ли чули? Наистина, чули са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената". 19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя"; 20 а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене; 21 а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"
|
|