Bible-Server.org  
 
 
Praise the Lord, all ye nations      
Psalms 117:1       
 
enter keywords   match
 AND find keywords in

Home Page
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе 
2 Царе 
3 Царе 
4 Царе 
1 Летописи 
2 Летописи 
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклисиаст
Песен на песните 
Исая
Еремия
Плачът на Еремия 
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йона
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марко
Лука
Йоан
Деяния
Римляни
1 Коринтяни 
2 Коринтяни 
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей 
2 Тимотей 
Тит
Филимон
Евреи
Яков
1 Петрово 
2 Петрово 
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Откровение
 
 

 
 
translate into
Битие глава3
 
1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
 
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
 
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
 
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
 
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
 
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
 
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
 
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
 
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
 
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
 
11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
 
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
 
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
 
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
 
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
 
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
 
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
 
18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
 
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
 
20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.
 
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
 
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
 
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
 
24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
 
 

  [ Prev ] 1 | 2 | | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 | [ Next ]