|
Еклисиаст глава7 1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането. 2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си. 3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие. 5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните; 6 Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета. 7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето. 8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният. 9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните. 10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това. 11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето; 12 Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат. 13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? 14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него. 15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си. 16 Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш? 17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си? 18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}. 19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града. 20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши. 21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне; 22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти. 23 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене. 24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери? 25 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост; 26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея. 27 Виж, това намерих, казва проповедникът, Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината; 28 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} жени не намерих. 29 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
|
|