Bible-Server.org  
 
 
Praise the Lord, all ye nations      
Psalms 117:1       
 
enter keywords   match
 AND find keywords in

Home Page
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе 
2 Царе 
3 Царе 
4 Царе 
1 Летописи 
2 Летописи 
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклисиаст
Песен на песните 
Исая
Еремия
Плачът на Еремия 
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йона
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марко
Лука
Йоан
Деяния
Римляни
1 Коринтяни 
2 Коринтяни 
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей 
2 Тимотей 
Тит
Филимон
Евреи
Яков
1 Петрово 
2 Петрово 
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Откровение
 
 

 
 
translate into
3 Царе  глава20
 
1 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.
 
2 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:
 
3 Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.
 
4 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.
 
5 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;
 
6 обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.
 
7 Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.
 
8 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.
 
9 Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.
 
10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.
 
11 Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.
 
12 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.
 
13 И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.
 
14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.
 
15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;
 
16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.
 
17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.
 
18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.
 
19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.
 
20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.
 
21 Тогава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
 
22 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.
 
23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.
 
24 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.
 
25 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.
 
26 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.
 
27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
 
28 Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.
 
29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.
 
30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.
 
31 Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.
 
32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.
 
33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.
 
34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.
 
35 Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.
 
36 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.
 
37 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.
 
38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.
 
39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.
 
40 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.
 
41 Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
 
42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.
 
43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
 
 

  [ Prev ] 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | [ Next ]