|
|
Римляни глава15
1 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
2 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.
3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: - "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене".
4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.
5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.
6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.
7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.
8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите, И на името Ти ще пея".
10 И пак казва: - "Развеселете се, народи, с людете Му".
11 И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде".
12 И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".
13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.
14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.
15 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,
16 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.
17 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.
18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,
19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.
20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;
21 но, както е писано: - "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули"
22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.
23 Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,
24 на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.
25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.
26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.
27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.
28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.
29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.
30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,
31 та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;
32 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.
33 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин
|
|