|
|
Йов глава3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Иов, проговаряйки, рече: -
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
|
|